Смотреть залив (2012) в Full HD качестве ОНЛАЙН

Дата: 23.02.2018

залив (2012)

Околна среда[ редактиране редактиране на кода ] Снимка на централната част на Бургас от космоса През 1980-те години замърсяването на въздуха и водата причиняват сериозни проблеми. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда, така и неспазването на екологичните стандарти от страна на изградената през социализма индустрия.

Съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадните води не се разширяват и след бързия растеж на населението по време на плановата икономика са под допълнителен натиск и постепенно се занемаряват. Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери [6] [7] водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.

Черноморското крайбрежие многократно се замърсява допълнително от малки количества суров петрол, които изтичат от петролните танкери и от отпадъчни води от нефтохимическата промишленост. През този период целият град е изложен на постоянно замърсяване на въздуха, чрез прекомерна концентрация на сероводород H2S , прахови частици и серен диоксид SO2 , причинено главно от изхвърлените емисии от близката рафинерия и други заводи от химическата промишленост. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.

Последствията и ефективните действия в резултат от това са твърде съмнителни. В периода от 1980 година до края на 1990-те години са създадени няколко защитени територии и осъществени проекти за опазване на биологичното разнообразие в района на Бургаските влажни зони. От 2005 година до днес са инвестирани повече от 220 милиона лева в проекти за изграждане и подобряване на съществуваща вече канализация, подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води.

Независимо от това днес, особено в кварталите Долно Езорово и Лозово, все още се измерват превишения над средните норми на концентрация във въздуха на сероводород и серен диоксид. Специализираните компетентни контролни органи, в лицето на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция и общинската администрация в Бургас не предприемат истински ефективни действия за защита на обществения интерес в тази толкова важна област. Тъй като Бургас е важен транспортен възел, а след изграждането на автомагистрала Тракия се очаква и допълнително увеличаване на транзитния трафик, се планира извеждането на този трафик извън границите на града.

При избирателна активност от 27,09 процента 51,225 участвали при 188 774 души имащи право на глас първият референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден. Първите две се вливат в Бургаското езеро , Изворска в Мандренското езеро , а Чарлийска в Атанасовското езеро. Мандренското езеро в по-голямата си част е сладководно, въпреки че е свързано с Черно море чрез канал.

Бургаско остаряло Ваякойско и Мандренското остаряло Язеклийско езеро са морски лимани. Те са образувани при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив.

С отдръпването на морското равнище в края на късното Средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се заблатява от наносите на реките Русокастренска и Мандренска. Образуваните заблатени площи били известни под името Ваякойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър са ставали непроходими.

След Освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките, вливащи се в тях, започва през 1921 година. Прокопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 година със средства по бежанския заем. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те [27] Днес Бургаското езеро е най-голямото българско езеро и заема площ от 27.

Водният обем на двете езера е 19 и 11 милиона кубически метра. Езерото е разделено на две Северно и Южно Атанасовско езеро в посока север-юг от изкуствена дига. На дигата е построен път, който свързва централната градска част с квартал Сарафово, Летище Бургас и Варна. Двете езера са свързани както помежду си, така и с Черно море, чрез множество канали. Въпреки че Северната част на езерото е обявена за поддържан резерват, носещ същото име, а Южната му част бившата буферна зона към същия резерват сега е защитена местност Бургаски солници, производството на сол от Черноморски солници не е забранено, а археологически находки доказват добив на сол от Античността.

Езерото днес е разделено на две, вследствие на укрепителните работи през 1940-те години, поради което сладководните води от по-голямата му западна част не се вливат чрез естествения отток в Черно море.

Водите на езерото се използват предимно за напояване на селскостопански земи. След язовирната стена в посока изток, езерото следва естествения си отток, който образува в защитената местност Узунгерен лиман. Чрез естествения канал Пода в едноименната защитена местност, водите на езерото се вливат в черноморския залив Форос. Източниците на водоснабдяване на Бургас са язовирите Камчия в Стара планина и Ясна поляна в Странджа планина, както и по-малки локални подземни водоизточници.

Бургаското и Атанасовското езеро и местността Пода са включени в Рамсарския списък за защита на влажни зони с международно значение и по-специално като местообитание на водолюбиви птици.

В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглав пеликан , чапли нощна , гривеста , малка бяла , голяма бяла и червена чапла и корморани, голяма белочела гъска , червеногуша гъска, бял ангъч , саблеклюн и др. До 300 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и къдроглавия пеликан, на тръстиковия блатар и на второ място след Босфора по концентрация на малкия креслив орел.

По време на прелет е установяван и изключително световно застрашеният тънкоклюн свирец. В южния край на Бургас, в защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птиците. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици. От тях 83 са вписани в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света, етруската земеровка , а от 2010 година се наблюдават популации на розово фламинго.

То е обявено през 1980 година и след няколко разширения заема площ от 1002,3 хектара. През 1997 година най-западният край на Бургаското езеро с бреговата ивица с обща площ от 379 хектара, е обявен за защитена територия от типа защитена местност.

Като място със защитен статут е обявената през 1995 година за природна забележителност, с обща площ от 73,6 хектара местност Водениците.

В някои от защитените територии и зони се изпълняват международни природозащитни проекти, а с влизането на България в ЕС, части от тях влизат в европейската екологична мрежа Натура 2000.

Въпреки това, контролът по спазването на природозащитните режими в района на Бургаските влажни зони е нищожен и далеч не е на необходимото ниво. Липсва така нужната подвижна охрана, която ефективно да противодейства на нерегламентирания лов и риболов особено през зимните месеци.

Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така наречен бург, който бил положен в района на днешното Бургаско пристанище. Византийският поет Мануел Фил споменава Бургас като Пиргос в своите творби. В индоевропейските езици гръцкото пиргос и латинското бургос са идентични, като имат и за основа общ индоевропейски корен.

Сходен произход има името на испанския град Бургос. През 19 век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.

Град с такова име има във Волжка България през 13 век.