Смотреть рози (1967) в Full HD качестве ОНЛАЙН

Дата: 27.12.2017

рози (1967)

Д-р Михаил Шомов разказва историята на истинския д-р Шомов, то есть своята история на военен хирург. Изпълнителят на главната роля в Старозагорския театър не подозираше, че д-р Шомов съществува наистина Няколко думи за тази история През пролетта на 2015 г.

Заради историята, която разказвам по-надолу, се срещнахме с него през март 2011 година. Той дойде на срещата ни в едно местно кафене с куп изрезки от стари вестници с материали за самия него. Много по-рано бях чувал, че прочутата някога соцпиеса "Рози за д-р Шомов" от Драгомир Асенов е с прототип старозагорския доктор и се бях зарекал да проверя това. Самият автор Драгомир Асенов никога да не е говорил открито за историята на своя герой.

Само го бил намекнал в едно интервю по радио Стара Загора. Вече няма как и да бъде питан - писателят, чийто истинско име е Жак Меламед, умира от рак на 19 юни 1981 година, навършил месец по-рано 55 години. Самият д-р Шомов имаше основания да твърди, че по някакъв начин е станал герой на обичана навремето пиеса, макар действието да отвежда героя му в съвсем друга обстановка - нашият лекар е военен хирург, а този от пиесата - млад доктор в санаториум. Преди написването на текста през 2011 г.

Той едва сега с изненада научи, че имало и истински д-р Шомов, при това в Стара Загора. Дотогава не беше и подозирал, макар самата пиеса да е писана през 1967 година. В Стара Загора е играна през същото година, дори по някаква случайност тук е била нейната национална премиера - година преди Пражката пролет.

За щастие, в Регионалния исторически музей на града са запазени снимки от този спектакъл, които ми бяха предоставени за публикацията. Това, което не успях да направя и никога няма да мога, е да събера двамата - актьора и доктора, на едно място и да ги запозная - двата града София и Стара Загора се оказаха твърде далече един от друг за двамата вече възрастни мъже. Все пак публикуването на текста накара мнозина да си спомнят, че някога са се вълнували от съдбата на д-р Шомов и са му ръкопляскали в театралните салони.

Аз, макар и театроман отпреди 10 ноември 1989 година, не бях гледал пиесата, та се наложи да потърся и прочета текста в библотеката. Д-р Шомов от "Рози за доктор Шомов" живя в Стара Загора Един военен хирург от Стара Загора и един актьор от София никога не се срещнаха и не се познаваха, но се оказа, че здраво ги свързва един театрален герой.

Не от сега, още от 1967 година. Навремето Червенков изиграл на старозагорска сцена ролята на д-р Шомов от прочутата някога пиеса на Драгомир Асенов "Рози за д-р Шомов", без дори да подозира, че прототипът на героя му живее в същия град и дори го аплодира от първите редове в салона на театъра.

Той научи това от автора на тези редове и истински се заинтригува. Историята днес звучи като измислена, но не е. Военният хирург д-р Михаил Шомов имаше зад гърба си 53 години лекарски стаж, от които 45 - на хирург, и 11 хиляди различни операции, средно по 20 на месец.

Малцина обаче знаят, че тъкмо старозагорският хирург е прототипът на д-р Светозар Шомов - главният герой от култовата соцпиеса на Драгомир Асенов "Рози за д-р Шомов".

Тя е писана през 1967-а и е сред най-играните за времето си пиеси, в повече от 20 театъра в страната. Това била смела според тогавашните разбирания драма, създадена преди Пражката пролет, в която млад лекар се опълчва на местно партийно величие и на началниците си в името на човещината и Хипократовата клетва.

Пък аз отнесох доста псувни, защото играех омразният главен редактор на вестник Другарят Момчилов", спомня си актьорът от старозагорския драматичен театър "Гео Милев" Нино Луканов. В началото на шейсеттте години случайно почивахме заедно във военен санаториум на море във Варна и се запознахме. Тогава смените бяха дълги. Не знаех за намерението му да пише пиеса за доктори", споделяше д-р Шомов. Случайно или не, националната премиера на пиесата "Рози за д-р Шомов" през 1967 г.

Самият автор идва за първия прочит "на маса" на творбата му и остава много доволен от актьорите, които бил подбрал режисьорът Георги Парушев, тогава директор на театъра. Но после гледах пиесата два пъти", спомняше си си д-р Михаил Шомов.

Дори преди много време, когато журналистка написала за него очерк в армейски ежедневник, разказала такава история: Не този от сцената, а този от салона! Но колегите ме поздравяваха след представлението, това го помня добре", смееше се на този разказ д-р Шомов.

Самият Драгомир Асенов, който почина през 1981 г. И моята съпруга беше учителка, както е в пиесата, и тя имаше брат, като студентът Боян в текста", изреждаше хирургът. Той намираше и прилика в характера си с главния герой, например да не отстъпва от принципите си. Когато се чухме през март 2011 г. Помня, че преди премиера ние, актьорите, бяхме цял един ден в санаториума за белодробни болести в Радунци, за да усетим атмосферата там", допълва Червенков.

Ядосва се, че не е могъл да се запознае с истинския Шомов. Двамата така и не се срещнаха. А от една такава среща старият актьор щеше да научи много интересни неща от живота на истинския д-р Шомов. Като отличник на випуска си, младият лекар, който е роден в Любимец, можел да избере да остане на работа в столицата, но предпочел родния си Хасковски край.

Започнал като военен лекар в Харманли, където направил и първата си операция на апендикс. Мечтаел да бъде хирург, а го повишили, като го изпратили епидемиолог на тогавашната Старозагорска дивизия. Имаше свободно място за хирург във Военната болница, помолих да ме преместят там. Той се изненада, защото епидемиолог си беше висока длъжност, и ме отмина с мълчание. Но случаят ми помогна... Същата вечер тръгнахме с жена ми на кино, когато ме срещна силно притеснен комендантът на града.

По онова време нямаше мобилни телефони, а той не можел да се свърже с никого от местната военна болница. А трябвало по спешност, защото проверяващият съветски генерал Музикин, който беше заедно с генерал Врачев, не се чувствал добре.

Нямаше как, зарязах киното и се явих при госта. Не беше нещо особено - настинка, запушен нос. След като доставих лекарствата и поисках разрешение да напусна, руснакът ме покани при себе си и завърза разговор - как си, що си.

Рекох си, сега е кацнало птичето на рамото ми, не бива да изпускам момента. И повторих молбата си от сутринта - искам да работя като хирург.

Съветският генерал веднага извика нашия генерал Врачев и му рече: А този млад човек иска да бъде тъкмо хирург, защо да не бъде? След една седмица ме назначиха", връщаше спомените си д-р Михаил Шомов. Тази случайност по-късно спасила много войнишки животи, но един от случаите се откроява със своята драстичност.

Веднъж хирургът трябвало да оперира почти сам, с помощта на медицинска сестра, редник от Своге, наръган смъртоносно с нож от друг войник. При удара била почти отрязана част от главната артерия, засегнат панкреаса. После проверил в медицинската литература - според прочутия френски кардиохирург Пиер Бине само 2 от описаните в света 126 подобни операции били завършили успешно.

И то при условие, че и двете са правени в специализирани западни клиника, а не в почти полевите условия на нашенската Военна болница на Стара Загора. Самата пиеса "Рози за д-р Шомов" се задържала три сезона в Стара Загора, играела се винаги пред пълни зали. Също и за младите тотава актьори Маргарита Стефанова и за Георги Велев. Старите снимки показват, че Симеонов показал младият ординатор като конте - с вратовръзка под бялата манта.

Докато Червенков играел "по-народен" д-р Шомов, а истинският твърдише, че тъкмо този образ се доближавал повече до него самия. Е, бяха си изкуствени, но пък осветлението беше много ефектно", спомни си още за този спектакъл Червенков. Но не посмях да кажа на баща ми, че съм напуснал медицина, докато не ме приеха "актьорско майсторство", разказа актьорът. Двамата с д-р Шомов си приличаха по още едно нещо - наследниците им днес продължават традициите на техните професии. Дъщерята на Червенков Милена е актриса, директор на "Арт театър" в София.

Дъщерята на д-р Шомов д-р Красимира Ганчева е лекар в столичната Военна медицинска академия, синът му също е лекар.