Смотреть божество (1998) в Full HD качестве ОНЛАЙН

Дата: 20.02.2018

божество (1998)

Теофилакт Охридски по тази тема: Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди". Маги или магове са били наричани жреците в древна Мидия, където основната религия е "Седмобожието". Тази религия за българите била основана върху вярата в седем бога-светила: Макар и трудно, но знаците и символите върху короната и огърлицата могат да се определят - трилистници на короната и слънца и месечинки по огърлицата.

Очевидно това са върховни религиозни и в същото време владетелски символи при прабългарите, тъй като се знае, че властта на техния владетел се дава от бог. Върху друг оловен печат на кан Тервел, от двете страни на лика му са поставени шестлъчни звезди. Три лъва са разположени един над друг на щит и надпис: До рисунката на щита в хрониката е изрисуван друг герб отново във форма на щит с един изправен лъв. Някои автори откриват пряка връзка между Халдея и България на Черно море: Халдеите воюват с Новоасирийското царство на асирийците и на два пъти превземат от тях Вавилон.

След 6 век пр. В религиозните представи на шумерите и по-късните месопотамски народи богът-планета Аншар — Асур Юпитер се представял и обрисувал като овчар, който пасе стадото от богове върху пасището на небето Maspero 1903, p.

В българската народна митология, народни песни и предания планетата Юпитер се възпява под името Янкул — овчар, който също е пастир и водач на звездите планетите. В ранно-християнските катакомби в с.

Мурфатлар, Северна Добруджа са разчетени три прабългарски рунически надписа, два от които са посветени на Слънцето и Юпитер - Анишър Янкул , а в третия се среща и думата ЕФЕ, което е обръщение към прабългарския бог Едфу - Слънцето.

В документ на арабски език се дава названието на главния бог на ранните българи, наред с това при другите важни народи от древността. Авторът на този ръкопис е известният хронист от източноиранския град Балх, Ел-Балхи El-Balhi , роден около 850 г. Означава Този, който е горе или Този, който е далече. Светилищата са се наричали "дом на владетеля" e-шар. Веднага се сещаме и за...

На снимката е светилището при Мадара, където върху основите му по-късно е била построена ранно християнска църква. Голямото им разпространение в т. Във всички тези храмове най-често на централния иззидан или голям, издялан квадратен каменен постамент е горял свещеният огън.

Същата форма на свещенния модел на света имат и "свещенните говорещи камъни" - каменните олтари за възлияния, използвани в храмовете на българите. При изпълване улеите на жертвеника, течността приемала техните очертания - формата на квадрат и очертаването на свещена фигура - символ на света чрез жлебовете на камъка, свързано с изхода на предсказанията за бъдещето.

При жертвениците с двойно очертаване, както и при тези с единично, е неизбежно сравнението с прабългарските светилища с квадратна или правоъгълна форма, при които също има вписани квадрати и правоъгълници.

Подобен символизъм е заложен в архитектурата на зоро-астрийските храмове. На артефакта по-долу, по средата е изобразен символа на богинята майка и в същото време тези два триъгълника показват контакта - контактната зона "порталите" между небето и земята. Между невидимото и видимото, материалното и духовното. Квадрата е изначално земен символ представящ видимия материален свят, с четирите посоки на света. В това изображение наречено "игра-дама" се вижда тринитарна структура в устройството на света, като в центъра е символът на богинята майка.

Снимката е от Перперек, камък сред купчина разхвърлени хромели. Съгласно арабския хронист Массуди Massudi , в източен Иран е съществувал огромен храм на Слънцето, класифициран като един от седемте най-големи храма в света. Това е особено ясно в случая с "храма на небесния огън" в Плиска.

Освен петте храма в Плиска, Преслав и Мадара, както и храмовете в Хатра, друг такъв "храм на небесния огън" е открит в Хумаринското градище, на река Кубан, Северен Кавказ в Карачаевско-Черкезка област в Русия, някога населявана от българи. Докато "домовете на огъня" в Хорезъм се датират към VI - V в.

В научната литература е изказана и друга необичайна хипотеза. В статията си, посветена на т. Ненов допускат, че съоръжението и дупките, издълбани на скалите, представляват вид требище, но и едновременно с това обсерватория.

Според тях, то било съчетано с астрономическа лаборатория и обслужвало култ, свързан с определени моменти в календара Генчева-Ненов,1998. Памир са наричали Слънцето: Точно това название практически съвпада с посоченото от Ел-Балхи, като древнобългарско название, Едфу. В своя зенит, Слънцето е било наричано в този район с имената Адху и Едх.

Но не е само това. Близо до планината Белур, във Ферганската долина, все още се среща и думата ФА — идол, кумир, включена в съвременния речник на персийския език на Assadis. Този извод не е случаен, защото всички данни сочат, че древните българи са живели в този район преди да мигрират към северното Прикавказие. Има и веществени доказателства, че известният ирански пантеон от богове-небесни светила Слънцето и Месеца заедно с петте видими с просто око планети играе главна роля в религията на прабългарите.

Това е бронзовата розета от Плиска, посветена на седемте небесни светила - планети и отбелязана на гърба с типично прабългарския символ IYI. Главният знак Y сочи лъча и надписа, отговарящ на Слънцето, главния бог на прабългарите. Добрев търси етимологията на "колобър" в памирското къал — клетва. Теофилакт Симокат обяснява аварската титла Bookolabrax с гръцките думи Magox - магьосник и iereux - свещеник, а Фотий [Theophyl.

Ed de Boor, 53, 14-19] нарича bookobra tou magou, т. При сродните на прабългарите партяни, названието на свещенослужителите е "маг" - магия, магьосник. Същата дума преминава в гръцки Magox - магьосник, вълшебник.

С други думи, "вярата на магите" и сродната й религия на прабългарите са имала жреци, чието название означава едно и също - "вълшебници, магьосници". Йоан Екзарх в своя "Шестоднев" в "Слово за четвъртия ден", говорейки за българските "звездочетци", казва: Тримата са изобразени с характерните "фригийски шапки" и с панталони, досущ като тези на тракийските благородници от Александровската гробница. От казаното може да се заключи, че прабългарите са били по същество сабеисти — изповядващи звездопоклонничество сабеизъм.

В древността сабеизмът е разпространен в земите на древна Мидия и Месопотамия Вавилон, Асирия, Халдея , където храмовете едновременно са служили и като обсерватории, в предна Азия, Индия и Мала Азия. Най-ранното население на Средна Азия и на района северно от Кавказ и Черно море - скитите и сарматите, също са били сабеисти.

По-късно тази религия пуска корени в древна Гърция и Рим. Съгласно тази религия, на планетите се приписва влияние върху всичко земно, върху природата и хората. Правенето на хороскопи по астрологически правила, на магии и предсказания има своето начало в сабеизма.

Техни съседи са тракийските племена синти , бистони , кикони. Един тяхен цар Абруполис Abrupolis през 179 пр. Сапейските царе образуват и Одриско-сапейската династия.

В същата работа е предаден и разговора между гъркът Кинам и княз Омуртаг. В по-нови времена, българите са били многократно приравнявани ту със скити, ту със сармати. През 10 век, Самуил и неговите войни, най-редовно са наричани ту скити, ту българи, като двете названия били синонимни. Според Птоломей топонима Сарматия е от Карпатите до Кавказ... Скитите били тракийски народи, българите изповядвали скитското заблуждение, та служели на месеца, на слънцето и на други звезди...

По-рано те се наричали и скити, понеже всички племена, които заемали тамошните области, изобщо се назовавали скитски, а някои се наричали савромати или меланхлени или другояче.... Другото име за племената на медите — било арии Херодот VII, 62. Съдейки по всичко, арийци било и тяхното самоназвание.

Според Херодот I-101 магитe са едно от шестте племена на Мидия. Маги, са били наричани първоначално жреците в древна Мидия, където основната религия била "Седмобожието", сиреч мидийците, които са арийци изповядвали СЪЩОТО скитско заблуждение, като при българите и скитите, част от които всъщност били тракийски народи. Абаев в своя труд "Культ семи богов у скифов" обръща внимание на факта, че броят на божествата у скитите е седем.

Счита се, че това "седмобожие" най-рано се появява в религиозната композиция на индоиранците и от тях се предава, а понякога и се налага, на съседните народи. Ведийските арии имат седем водещи богове, известни като Адити. Друг ираноезичен народ - аланите, също се прекланя на седем божества. Осетинците от Кавказ, преди да приемат мохамеданството, са имали религия, в която числото седем което навярно се е отнасяло до седем божества е играело особена роля.

В зороастризма също има седем божества Амеша Спента , а начело е Ахурамазда. Зороастрийската вяра, обаче, не е персийска, тя е създадена от мидиеца Зартош Заратустра. Според Плиний Стари мидийците са деди на сарматите, а пък Прокопий определя сарматите като част от семейството на гетите. Благодарение на експанзията си на изток древни балкански племена са повлияли населението на Средна Азия още в дълбока древност. В случая със старите българи може да се говори за близост или дори идентичност на техните и арийско-иранските вярвания от най-древни времена.

На тази близост с по-стария ирано-скитски-тракийски религиозно-култов кръг VI - II век пр. Лъжата за Тангра бе изфабрикувана с помощта на силно повреден надпис, чиито фрагменти бяха снадени и съвсем своеволно бяха добавени букви. На този писмен паметник думата бог не е спомената изобщо и въпреки това, въпреки липсата на исторически извори, на няколко поколения студенти се внушаваше, че дедите ни са се кланяли на тюркски бог.